когато чуя гласа ти
новоизлюпени мравки
по шията ми
плъзват
близват топла влага и
в слуха мравучат...
никой
не изрича името ми
като теб...
чуя ли го –
стъпвам стремената
на буен кон
весела вода преминава и
пита
облечена или гола е
душата ми –
има ли място там
за някой
с топъл тембър
името ми да изрича...
© Дима Всички права запазени