ТЕМПЕРАМЕНТ
Защо са ми близки
Руските цигански романси?
Защо ме карат да потръпвам в такт?
Дали защото българин е моят татко,
А майка ми рускиня е все пак?
Дали далече някога в табор
Предците ми живяли са незнам,
Но щом ги чуя тези ми романси
кръвта ми се събужда пак за танц.
Тъй колоритни,земни и неземни
Те ме зареждат сякаш с ядрен взрив
И аз избухвам и танцувам бясно
Дали съм циганка?Сама незнам.
Но тези ритми пълни са със чуства
И аз на другите ще ги раздам,
Защото песните им не са скучни,
А тъжни и лудешки-имат плам.
Аз чедо съм на две страни чудесни
И циганка да съм не ме е срам.
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados