30 jul 2009, 13:32

Tемпературни колебания

  Poesía
1.5K 0 8

Заключена в двореца на скръбта си
забравяш, че си там от векове
и бягаш от реалността сурова,
все бродейки из нереални светове.

 

Разчитайки на хорската суетност,
колекция си правиш от сърца.
Но нямаш смелост даже да погледнеш,
какво се крие в мъжката душа.

 

Не ти се сърдя, нито се присмивам.
Студът сковал е всичко вътре в теб.

 

Но знай, температурите на две взаимодействащи тела
стремят се винаги към изравняване на стойността!

 

                       *             *              *

 

                                               На вдовицата на Хектор!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Митренов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...