Jul 30, 2009, 1:32 PM

Tемпературни колебания

  Poetry
1.5K 0 8

Заключена в двореца на скръбта си
забравяш, че си там от векове
и бягаш от реалността сурова,
все бродейки из нереални светове.

 

Разчитайки на хорската суетност,
колекция си правиш от сърца.
Но нямаш смелост даже да погледнеш,
какво се крие в мъжката душа.

 

Не ти се сърдя, нито се присмивам.
Студът сковал е всичко вътре в теб.

 

Но знай, температурите на две взаимодействащи тела
стремят се винаги към изравняване на стойността!

 

                       *             *              *

 

                                               На вдовицата на Хектор!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Митренов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...