Заключена в двореца на скръбта си
забравяш, че си там от векове
и бягаш от реалността сурова,
все бродейки из нереални светове.
Разчитайки на хорската суетност,
колекция си правиш от сърца.
Но нямаш смелост даже да погледнеш,
какво се крие в мъжката душа.
Не ти се сърдя, нито се присмивам.
Студът сковал е всичко вътре в теб.
Но знай, температурите на две взаимодействащи тела
стремят се винаги към изравняване на стойността!
* * *
На вдовицата на Хектор!
© Георги Митренов All rights reserved.