13 ene 2009, 9:43

Теория на относителността

  Poesía » Civil
634 0 1

Чета книги, които ги няма.

Разглеждам природа, която я няма.

Срещам се с хора, които ги няма.

Прибирам се в стая, която я няма.

Тиктакат часовници, които ги няма.

Бяло е яйцето, което го няма.

Говори животът, който го няма.

В мен е любовта, която я няма.

Става онова, което го няма.

Върша онова, което го няма.

И така нататък, което го няма.

Върти се Земята, която я няма.

 

Оглеждам се в огледало, което го няма.

И не се учудвам - мен също ме няма!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Величко Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...