Чета книги, които ги няма.

Разглеждам природа, която я няма.

Срещам се с хора, които ги няма.

Прибирам се в стая, която я няма.

Тиктакат часовници, които ги няма.

Бяло е яйцето, което го няма.

Говори животът, който го няма.

В мен е любовта, която я няма.

Става онова, което го няма.

Върша онова, което го няма.

И така нататък, което го няма.

Върти се Земята, която я няма.

Оглеждам се в огледало, което го няма.

И не се учудвам - мен също ме няма!...