13 янв. 2009 г., 09:43

Теория на относителността

630 0 1

Чета книги, които ги няма.

Разглеждам природа, която я няма.

Срещам се с хора, които ги няма.

Прибирам се в стая, която я няма.

Тиктакат часовници, които ги няма.

Бяло е яйцето, което го няма.

Говори животът, който го няма.

В мен е любовта, която я няма.

Става онова, което го няма.

Върша онова, което го няма.

И така нататък, което го няма.

Върти се Земята, която я няма.

 

Оглеждам се в огледало, което го няма.

И не се учудвам - мен също ме няма!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величко Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...