Теория за относителност
ТЕОРИЯ ЗА ОТНОСИТЕЛНОСТ
Колко е хубаво някоя вечер,
без да почука, обич да дойде на гости.
Скуката хуква ужким небрежно,
а всъщност подплашена, грешна и пошла.
Луната усеща и идва, и каца
досущ на перваза на твоя помръкнал прозорец,
пристъпва в сърцето ти светла и важна,
лекува му язвите, с нежност го топли.
Ангелски химни огласят трапезата,
край която шепти на огнището древно гласът на децата ти –
безсилно въздъхва отчаяно времето,
че от земната обич е много по-кратко.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
