8 sept 2013, 15:53

Теория за относителност

  Poesía
1.2K 0 11

ТЕОРИЯ ЗА ОТНОСИТЕЛНОСТ

 

Колко е хубаво някоя вечер,

без да почука, обич да дойде на гости.

Скуката хуква ужким небрежно,

а всъщност подплашена, грешна и пошла.

 

Луната усеща и идва, и каца

досущ на перваза на твоя помръкнал прозорец,

пристъпва в сърцето ти светла и важна,

лекува му язвите, с нежност го топли.

 

Ангелски химни огласят трапезата,

край която шепти на огнището древно гласът на децата ти –

безсилно въздъхва отчаяно времето,

че от земната обич е много по-кратко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...