Теория за относителност

Poetry

1.2K 0 11

ТЕОРИЯ ЗА ОТНОСИТЕЛНОСТ

Колко е хубаво някоя вечер,

без да почука, обич да дойде на гости.

Скуката хуква ужким небрежно,

а всъщност подплашена, грешна и пошла.

Луната усеща и идва, и каца

досущ на перваза на твоя помръкнал прозорец,

пристъпва в сърцето ти светла и важна,

лекува му язвите, с нежност го топли.

Ангелски химни огласят трапезата,

край която шепти на огнището древно гласът на децата ти –

безсилно въздъхва отчаяно времето,

че от земната обич е много по-кратко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

manipuliram (Манипулирам)

Цялата настръхнах! Самотен стих, копнеещ... Представих си мама и татко как всяка вечер са сами на трапезата и си спомнят с тъга времето, когато масата беше пълна с деца, внуци, приятели... Сълза!

2013-10-10T09:48:22+03:00
goredoly (Миглена Цветкова)

!!!

2013-09-10T17:48:08+03:00
mariele (Мариела Пидева)

толкова е искрено, писано с душа. аплодисменти

2013-09-10T01:17:56+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

!!!

2013-09-09T21:05:03+03:00
valia1771 (Ивон)

Топло, по човешки! Много!

2013-09-09T19:44:23+03:00