8 сент. 2013 г., 15:53

Теория за относителност

1.2K 0 11

ТЕОРИЯ ЗА ОТНОСИТЕЛНОСТ

 

Колко е хубаво някоя вечер,

без да почука, обич да дойде на гости.

Скуката хуква ужким небрежно,

а всъщност подплашена, грешна и пошла.

 

Луната усеща и идва, и каца

досущ на перваза на твоя помръкнал прозорец,

пристъпва в сърцето ти светла и важна,

лекува му язвите, с нежност го топли.

 

Ангелски химни огласят трапезата,

край която шепти на огнището древно гласът на децата ти –

безсилно въздъхва отчаяно времето,

че от земната обич е много по-кратко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...