8 сент. 2013 г., 15:53

Теория за относителност

1.2K 0 11

ТЕОРИЯ ЗА ОТНОСИТЕЛНОСТ

 

Колко е хубаво някоя вечер,

без да почука, обич да дойде на гости.

Скуката хуква ужким небрежно,

а всъщност подплашена, грешна и пошла.

 

Луната усеща и идва, и каца

досущ на перваза на твоя помръкнал прозорец,

пристъпва в сърцето ти светла и важна,

лекува му язвите, с нежност го топли.

 

Ангелски химни огласят трапезата,

край която шепти на огнището древно гласът на децата ти –

безсилно въздъхва отчаяно времето,

че от земната обич е много по-кратко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...