Теракотена луна

Poesía » Del paisaje

972 0 4

Теракотена луната изгрява,

хлъзгави мисли се вплитат в съня,

под керемидена стряха стъпките чакат.

Чакат изгрева с лазурния бряг,

ожадняла птица обратния път да покаже.

Сълза от извора да взема,

лъжите да изкъпя.

Теракотена луната намига,

бди над заспалата шир.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

6a6ka (Славка Григорова)

Теракотено лунен пейзаж.Ах,как ми харесва това .
Поздравче!

2009-01-04T14:46:36+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Отражение в теракотени мисли,
достигат теракотен сеанс,
ако теракотно изригне,
ще бъде Лунатик ,във аванс!...
Поздрави за стиха - на мен никак не ми е много - даже ми е малко

2009-01-03T21:01:41+02:00
voda (Елица Ангелова)

Уникално виждане.
Оригинални метафори.
Поздравления, Павли!
За много години!

2009-01-03T20:07:26+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

и що пък теракотена ...
единствената връзка, която направих с нея бяха хлъзгавите мисли ...
По принцип се кефя на луди метафори, но тази ми дойде в повече, честна дума!

2008-12-29T10:22:01+02:00