Теракотена луната изгрява,
хлъзгави мисли се вплитат в съня,
под керемидена стряха стъпките чакат.
Чакат изгрева с лазурния бряг,
ожадняла птица обратния път да покаже.
Сълза от извора да взема,
лъжите да изкъпя.
Теракотена луната намига,
бди над заспалата шир.
© Павлина Петкова All rights reserved.
Поздравче!