pavl64 (Павлина Петкова)
16 93
28.12.2008 г., 17:15 ч.

Теракотена луна 

  Поезия » Пейзажна
683 0 4

Теракотена луната изгрява,

хлъзгави мисли се вплитат в съня,

под керемидена стряха стъпките чакат.

Чакат изгрева с лазурния бряг,

ожадняла птица обратния път да покаже.

Сълза от извора да взема,

лъжите да изкъпя.

Теракотена луната намига,

бди над заспалата шир.

© Павлина Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Теракотено лунен пейзаж.Ах,как ми харесва това .
    Поздравче!
  • Отражение в теракотени мисли,
    достигат теракотен сеанс,
    ако теракотно изригне,
    ще бъде Лунатик ,във аванс!...
    Поздрави за стиха - на мен никак не ми е много - даже ми е малко
  • Уникално виждане.
    Оригинални метафори.
    Поздравления, Павли!
    За много години!
  • и що пък теракотена ...
    единствената връзка, която направих с нея бяха хлъзгавите мисли ...
    По принцип се кефя на луди метафори, но тази ми дойде в повече, честна дума!
Предложения
: ??:??