28.12.2008 г., 17:15

Теракотена луна

969 0 4

Теракотена луната изгрява,

хлъзгави мисли се вплитат в съня,

под керемидена стряха стъпките чакат.

Чакат изгрева с лазурния бряг,

ожадняла птица обратния път да покаже.

Сълза от извора да взема,

лъжите да изкъпя.

Теракотена луната намига,

бди над заспалата шир.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Теракотено лунен пейзаж.Ах,как ми харесва това .
    Поздравче!
  • Отражение в теракотени мисли,
    достигат теракотен сеанс,
    ако теракотно изригне,
    ще бъде Лунатик ,във аванс!...
    Поздрави за стиха - на мен никак не ми е много - даже ми е малко
  • Уникално виждане.
    Оригинални метафори.
    Поздравления, Павли!
    За много години!
  • и що пък теракотена ...
    единствената връзка, която направих с нея бяха хлъзгавите мисли ...
    По принцип се кефя на луди метафори, но тази ми дойде в повече, честна дума!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...