aborigen (Борко Бърборко)
3 321

28 nov 2015, 23:07

тЕРОристка / за кОнкУрцъ

Poesía » De humor

1.2K 0 3

НЕ МОГА ДА ГИ задържа под ключ,

ни да ги заплобмирам с разни пломби.

При мисълта едничка за маркуч –

веднага щръкват умните ми бомби!

Как оросява тез полукълба,

предчувствам, животворната му струя.

Не мога да ги крия, о съдба!

Обречени за теб – ще ги надуя!

Оставил и жена, деца, и дом би,

любими, знам. Ела да те науча!

Умът ти цял пред умните ми бомби –

усещам го, усещам го в маркуча.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aborigen (Борко Бърборко)

Късно се включих, но наваксах... Имам доста неща на тази тема, пък и нещо ново се очаква. Благодаря за вниманието!

2015-11-29T12:19:35+02:00
RaiaVid (Радка Видьова)

Мъжката мисъл тече в една посока - бомби, маркучи, доказателства... А реалността? Но пък хуморът си го бива!

2015-11-29T12:07:19+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"НЕ МОГА ДА ГИ задържа под ключ,"

Не се гаси туй викат, що не гасне...
Размерът и умът еднакво важни са

Разкошотия!Браво Борко!

2015-11-29T10:02:39+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0