НЕ МОГА ДА ГИ задържа под ключ,
ни да ги заплобмирам с разни пломби.
При мисълта едничка за маркуч –
веднага щръкват умните ми бомби!
Как оросява тез полукълба,
предчувствам, животворната му струя.
Не мога да ги крия, о съдба!
Обречени за теб – ще ги надуя!
Оставил и жена, деца, и дом би,
любими, знам. Ела да те науча!
Умът ти цял пред умните ми бомби –
усещам го, усещам го в маркуча.
© Борко Бърборко All rights reserved.
Имам доста неща на тази тема, пък и нещо ново се очаква. Благодаря за вниманието!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
