НЕ МОГА ДА ГИ задържа под ключ,
ни да ги заплобмирам с разни пломби.
При мисълта едничка за маркуч –
веднага щръкват умните ми бомби!
Как оросява тез полукълба,
предчувствам, животворната му струя.
Не мога да ги крия, о съдба!
Обречени за теб – ще ги надуя!
Оставил и жена, деца, и дом би,
любими, знам. Ела да те науча!
Умът ти цял пред умните ми бомби –
усещам го, усещам го в маркуча.