тЕРОристка / за кОнкУрцъ

Nov 28, 2015, 11:07 PM

Poetry » Humour

834 0 3

НЕ МОГА ДА ГИ задържа под ключ,

ни да ги заплобмирам с разни пломби.

При мисълта едничка за маркуч –

веднага щръкват умните ми бомби!

Как оросява тез полукълба,

предчувствам, животворната му струя.

Не мога да ги крия, о съдба!

Обречени за теб – ще ги надуя!

Оставил и жена, деца, и дом би,

любими, знам. Ела да те науча!

Умът ти цял пред умните ми бомби –

усещам го, усещам го в маркуча.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

aborigen (Борко Бърборко)

2015-11-29T12:19:35+02:00

Късно се включих, но наваксах... Имам доста неща на тази тема, пък и нещо ново се очаква. Благодаря за вниманието!
RaiaVid (Радка Видьова)

2015-11-29T12:07:19+02:00

Мъжката мисъл тече в една посока - бомби, маркучи, доказателства... А реалността? Но пък хуморът си го бива!
Довереница (Дочка Василева)

2015-11-29T10:02:39+02:00

"НЕ МОГА ДА ГИ задържа под ключ,"

Не се гаси туй викат, що не гасне...
Размерът и умът еднакво важни са

Разкошотия!Браво Борко!