28 нояб. 2015 г., 23:07

тЕРОристка / за кОнкУрцъ

1.2K 0 3

 

НЕ МОГА ДА ГИ задържа под ключ,

ни да ги заплобмирам с разни пломби.

При мисълта едничка за маркуч –

веднага щръкват умните ми бомби!

 

Как оросява тез полукълба,

предчувствам, животворната му струя.

Не мога да ги крия, о съдба!

Обречени за теб – ще ги надуя!

 

Оставил и жена, деца, и дом би,

любими, знам. Ела да те науча!

Умът ти цял пред умните ми бомби –

усещам го, усещам го в маркуча.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Късно се включих, но наваксах... Имам доста неща на тази тема, пък и нещо ново се очаква. Благодаря за вниманието!
  • Мъжката мисъл тече в една посока - бомби, маркучи, доказателства... А реалността? Но пък хуморът си го бива!
  • "НЕ МОГА ДА ГИ задържа под ключ,"

    Не се гаси туй викат, що не гасне...
    Размерът и умът еднакво важни са

    Разкошотия!Браво Борко!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...