aborigen (Борко Бърборко)
321 4939
28.11.2015 г., 23:07 ч.

тЕРОристка / за кОнкУрцъ 

  Поезия » Хумористична
838 0 3

 

НЕ МОГА ДА ГИ задържа под ключ,

ни да ги заплобмирам с разни пломби.

При мисълта едничка за маркуч –

веднага щръкват умните ми бомби!

 

Как оросява тез полукълба,

предчувствам, животворната му струя.

Не мога да ги крия, о съдба!

Обречени за теб – ще ги надуя!

 

Оставил и жена, деца, и дом би,

любими, знам. Ела да те науча!

Умът ти цял пред умните ми бомби –

усещам го, усещам го в маркуча.

© Борко Бърборко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Късно се включих, но наваксах... Имам доста неща на тази тема, пък и нещо ново се очаква. Благодаря за вниманието!
  • Мъжката мисъл тече в една посока - бомби, маркучи, доказателства... А реалността? Но пък хуморът си го бива!
  • "НЕ МОГА ДА ГИ задържа под ключ,"

    Не се гаси туй викат, що не гасне...
    Размерът и умът еднакво важни са

    Разкошотия!Браво Борко!
Предложения
: ??:??