31 jul 2006, 15:02

Терзание

  Poesía
865 0 11
От чуждите пришествия събирам своя ад,
където безтелесното изгаря във страдание.
И нямото вълшебство е спомен скъп, назад
по пътя пуст останал. Кристалното сияние
в миражни измерения разтваря се студено,
и мрачно вдъхновение терзае ми духът
от тягостни копнения проказно уязвен,
разкъсван от съмнения на скръбен кръстопът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления, дано открием мира в себе си, за да спрем да се съмняваме.
  • Здравей,Анг!
    Замених въпроса дали си струва с..какво да направя за да си струва?
    Поздрав!
  • Джейни, не се съмнявам в глътките кафе, но в смисъла на удоволствието - да! В крайна сметка всичко е толкова субективно. И дали си струва!
  • Ех, Весан, ако можеше по-малко да се съмняваш и повече да вярваш!
    Добро утро от мен!
    Когато пиеш сутрешното си кафе, съмняваш ли се във всяка глътка?
    Аз не, затварям очи и пия с наслада!
    Пожелавам го и на теб!
  • Здравей, Ники! И накъде пое от този кръстопът?

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...