Jul 31, 2006, 3:02 PM

Терзание

  Poetry
867 0 11
От чуждите пришествия събирам своя ад,
където безтелесното изгаря във страдание.
И нямото вълшебство е спомен скъп, назад
по пътя пуст останал. Кристалното сияние
в миражни измерения разтваря се студено,
и мрачно вдъхновение терзае ми духът
от тягостни копнения проказно уязвен,
разкъсван от съмнения на скръбен кръстопът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления, дано открием мира в себе си, за да спрем да се съмняваме.
  • Здравей,Анг!
    Замених въпроса дали си струва с..какво да направя за да си струва?
    Поздрав!
  • Джейни, не се съмнявам в глътките кафе, но в смисъла на удоволствието - да! В крайна сметка всичко е толкова субективно. И дали си струва!
  • Ех, Весан, ако можеше по-малко да се съмняваш и повече да вярваш!
    Добро утро от мен!
    Когато пиеш сутрешното си кафе, съмняваш ли се във всяка глътка?
    Аз не, затварям очи и пия с наслада!
    Пожелавам го и на теб!
  • Здравей, Ники! И накъде пое от този кръстопът?

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...