Весан (Ангел Веселинов) Весан (Ангел Веселинов)
7 529
Jul 31, 2006, 3:02 PM

Терзание

  Poetry
862 0 11
От чуждите пришествия събирам своя ад,
където безтелесното изгаря във страдание.
И нямото вълшебство е спомен скъп, назад
по пътя пуст останал. Кристалното сияние
в миражни измерения разтваря се студено,
и мрачно вдъхновение терзае ми духът
от тягостни копнения проказно уязвен,
разкъсван от съмнения на скръбен кръстопът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • desi_em (Десислава Димитрова)
    desi_em (Десислава Димитрова)
    Поздравления, дано открием мира в себе си, за да спрем да се съмняваме.
  • filantrop (Николинка Станчева)
    filantrop (Николинка Станчева)
    Здравей,Анг!
    Замених въпроса дали си струва с..какво да направя за да си струва?
    Поздрав!
  • Весан (Ангел Веселинов)
    Весан (Ангел Веселинов)
    Джейни, не се съмнявам в глътките кафе, но в смисъла на удоволствието - да! В крайна сметка всичко е толкова субективно. И дали си струва!
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Ех, Весан, ако можеше по-малко да се съмняваш и повече да вярваш!
    Добро утро от мен!
    Когато пиеш сутрешното си кафе, съмняваш ли се във всяка глътка?
    Аз не, затварям очи и пия с наслада!
    Пожелавам го и на теб!
  • Весан (Ангел Веселинов)
    Весан (Ангел Веселинов)
    Здравей, Ники! И накъде пое от този кръстопът?

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0