От чуждите пришествия събирам своя ад, където безтелесното изгаря във страдание. И нямото вълшебство е спомен скъп, назад по пътя пуст останал. Кристалното сияние в миражни измерения разтваря се студено, и мрачно вдъхновение терзае ми духът от тягостни копнения проказно уязвен, разкъсван от съмнения на скръбен кръстопът.
Ех, Весан, ако можеше по-малко да се съмняваш и повече да вярваш!
Добро утро от мен!
Когато пиеш сутрешното си кафе, съмняваш ли се във всяка глътка?
Аз не, затварям очи и пия с наслада!
Пожелавам го и на теб!
Да, Джейни, може да е язва, може да разяжда, макар че, според мен по-скоро предпазва, но аз лично не бих могъл да не се съмнявам. Съмнявам се във всичко, понякога дори и дали съм жив, или пък заслужава ли си това. Просто ми е невъзможно да вярвам сляпо.
Съмнението е язва, която ако допуснеш може да те разяде.
Скръбта ляга в душата, нея не можеш да скриеш.
копнения, ярост, страсти прикриваме, но не за дълго.
Съмнението имах впредвид Весан, него не допускай!
"разкъсван от съмнения на скръбен кръстопът."
Благодаря за поздравите!
Валери, ще чакам!
Джейни, нима ти можеш да надмогваш душевните терзания - все едно дали са съмнения, копнения, страст, ярост, томителна надежда или скръб...?! Аз не мога!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.