18 jul 2023, 10:46

Терзания 

  Poesía » Filosófica
567 4 14

Въртя се в омагьосан кръг –

мечти се дуелират със кошмари.

Къде ли всъщност е брегът,

на който мойте мисли да стоваря?

 

Тежат – в главата ми тонаж,

навярно в битието ми излишен.

И мъкна ги на абордаж

от някой мой живот предишен.

 

Заемат място с празен блян

във мозъка ми – толкова претъпкан

като камила във керван,

препъваща се с всяка своя стъпка.

 

Терзая се, не виждам път

и черепът ми скоро ще се пръсне.

Но нейсе, мойта кръв и плът

все някога в поема ще възкръснат.

© Диана Фъртунова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??