Терзания
Въртя се в омагьосан кръг –
мечти се дуелират със кошмари.
Къде ли всъщност е брегът,
на който мойте мисли да стоваря?
Тежат – в главата ми тонаж,
навярно в битието ми излишен.
И мъкна ги на абордаж
от някой мой живот предишен.
Заемат място с празен блян
във мозъка ми – толкова претъпкан
като камила във керван,
препъваща се с всяка своя стъпка.
Терзая се, не виждам път
и черепът ми скоро ще се пръсне.
Но нейсе, мойта кръв и плът
все някога в поема ще възкръснат.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
