Jul 18, 2023, 10:46 AM

Терзания 

  Poetry » Phylosophy
566 4 14

Въртя се в омагьосан кръг –

мечти се дуелират със кошмари.

Къде ли всъщност е брегът,

на който мойте мисли да стоваря?

 

Тежат – в главата ми тонаж,

навярно в битието ми излишен.

И мъкна ги на абордаж

от някой мой живот предишен.

 

Заемат място с празен блян

във мозъка ми – толкова претъпкан

като камила във керван,

препъваща се с всяка своя стъпка.

 

Терзая се, не виждам път

и черепът ми скоро ще се пръсне.

Но нейсе, мойта кръв и плът

все някога в поема ще възкръснат.

© Диана Фъртунова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??