18.07.2023 г., 10:46 ч.

Терзания 

  Поезия » Философска
785 4 14

Въртя се в омагьосан кръг –

мечти се дуелират със кошмари.

Къде ли всъщност е брегът,

на който мойте мисли да стоваря?

 

Тежат – в главата ми тонаж,

навярно в битието ми излишен.

И мъкна ги на абордаж

от някой мой живот предишен.

 

Заемат място с празен блян

във мозъка ми – толкова претъпкан

като камила във керван,

препъваща се с всяка своя стъпка.

 

Терзая се, не виждам път

и черепът ми скоро ще се пръсне.

Но нейсе, мойта кръв и плът

все някога в поема ще възкръснат.

© Диана Фъртунова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Черепът, гнездо за мечти и дом на кошмари »

3 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??