Един живот живеем,
борим се с все сили,
отиваме да проумеем
и да обичаме хората ни мили.
Слънцето заменя се от вечен мрак,
тишината празна там шепти,
няма никога да стъпим на бащиния праг,
никога не ще сбъднем детските мечти.
Оставаш дълбоко в сърцето,
макар че част от там я няма,
избледнява с времето лицето,
бавно излизаш от дълбоката бездънна яма. ...