11 окт. 2011 г., 23:32

Тези, които са далеч от нас. 

  Поэзия » Другая
587 0 0

Един живот живеем,

 борим се с все сили,

 отиваме да проумеем

  и да обичаме хората ни мили. 


Слънцето заменя се от вечен мрак, 

тишината празна там шепти, 

няма никога да стъпим на бащиния праг, 

никога не ще сбъднем детските мечти. 


Оставаш дълбоко в сърцето,

 макар че част от там я няма,

 избледнява с времето лицето, 

бавно излизаш от дълбоката бездънна яма.


 Животът несправедливо граби младите души,

 отива си пламъкът в очите, 

сърцето отново продължава да тъжи, 

отново стичат се болезнено сълзите.

 

© Десислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??