Тези, които са далеч от нас.
720
0
0
Един живот живеем,
борим се с все сили,
отиваме да проумеем
и да обичаме хората ни мили.
Слънцето заменя се от вечен мрак,
тишината празна там шепти,
няма никога да стъпим на бащиния праг,
никога не ще сбъднем детските мечти.
Оставаш дълбоко в сърцето,
макар че част от там я няма,
избледнява с времето лицето,
бавно излизаш от дълбоката бездънна яма.
Животът несправедливо граби младите души,
отива си пламъкът в очите,
сърцето отново продължава да тъжи,
отново стичат се болезнено сълзите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Всички права запазени
