21 nov 2009, 20:19

Тези малки мъже

  Poesía
981 0 6

                Тези малки мъже

                                                      

                                          Юлето & Канибал

 

 

Моят малък мъж си играе на пясъка,
хуква весел напред, после спира -
пак е спретнал той нова пакост -
не си спомням да е стоял мирен.

- Ето, виж го мойто слънце -
няма равен във игрите,
малко, свежо, чисто зрънце,
прелестно и дяволито.

- Е, кога ще се преборят?
Моят все за твоя пита,
и ме гледа ококорен,
и ме дърпа за ушите.

- Ще им подарим фиеста,
детско парти ще завихрим,
и в очите им горещи
бавно, тихо ще се скрием...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиана Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усмихнахте ме! Благодаря ви!
  • Малките мъже - две момченца по на 5 години,Нора!Канибал е мъж,Симона!
    Радвам се ,че го хареса,Весе!Поздрави на всички!
  • Хехе.. Браво, момичета!
  • Габи,Ники,Белла,Душка,благодаря за посещението.Надявам се наистина да сме ви зарадвали с стихчето!Нашите малки мъже,определено му се зарадваха много.Поздрави на всички!Хубава неделя!
  • Топло е това!
    Поздрав на двамата!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....