11 abr 2013, 13:00  

The end

1.3K 0 2

Вчера си тръгна.
Взе всичко със себе си.

Нощта ми се скри 

в тъмносива мъгла.
Прегърнах безмълвен
спомени дремещи,
изгубен в една
непосилна тъга.
А утрото траурно
върза очите ми.
Няма "златенце",
"слънчице",
"щастие мое"...
С изгрева кървав
погребвах мечтите си.
В нашата приказка
вече няма герои.
Не ти казах сбогом.
Не помахах с ръка.
Надеждите, думите
в гърлото скрих.
Не вярвам във Бог,
но го моля сега
за здраве и щастие

в твоите дни.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...