11 апр. 2013 г., 13:00  

The end

1.3K 0 2

Вчера си тръгна.
Взе всичко със себе си.

Нощта ми се скри 

в тъмносива мъгла.
Прегърнах безмълвен
спомени дремещи,
изгубен в една
непосилна тъга.
А утрото траурно
върза очите ми.
Няма "златенце",
"слънчице",
"щастие мое"...
С изгрева кървав
погребвах мечтите си.
В нашата приказка
вече няма герои.
Не ти казах сбогом.
Не помахах с ръка.
Надеждите, думите
в гърлото скрих.
Не вярвам във Бог,
но го моля сега
за здраве и щастие

в твоите дни.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....