Сънят красив долита.
Във него виждам теб и нас,
в тиха магия.
Заспивам, за да те видя,
но не насън боли,
дъхът ми спира.
Кажи, защо си сън,
а не до мен аз мога да те скрия
и да те имам,
искам до насила...
Лежа, а тялото пулсира
със дъх, от който се умира.
Обичам теб,
но тихо е в безкрая
и празнота звучи от тъжна песен,
аз ридая.
Ела, поспри,
не искам думи,
искам Ти
и твойте устни
за духа ми.
Ти си света ми.
22.06.2011 г.
© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados