24.06.2011 г., 11:33

Ти

1.7K 0 3

Сънят красив долита. 

Във него виждам теб и нас, 

в тиха магия.

Заспивам, за да те видя,

но не насън боли,

дъхът ми спира. 

Кажи, защо си сън,

а не до мен аз мога да те скрия

и да те имам,

искам до насила...

Лежа, а тялото пулсира

със дъх, от който се умира.

Обичам теб, 

но тихо е в безкрая

и празнота звучи от тъжна песен, 

аз ридая.

Ела, поспри,

не искам думи,

искам Ти 

и твойте устни 

за духа ми.

Ти си света ми. 

 


22.06.2011 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...