Сънят красив долита.
Във него виждам теб и нас,
в тиха магия.
Заспивам, за да те видя,
но не насън боли,
дъхът ми спира.
Кажи, защо си сън,
а не до мен аз мога да те скрия
и да те имам,
искам до насила...
Лежа, а тялото пулсира
със дъх, от който се умира.
Обичам теб,
но тихо е в безкрая
и празнота звучи от тъжна песен,
аз ридая.
Ела, поспри,
не искам думи,
искам Ти
и твойте устни
за духа ми.
Ти си света ми.
22.06.2011 г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
