14 oct 2004, 13:47

Ти 

  Poesía
1471 0 4
Душата ти - студена и жестока
измъчваща сърцето ми без жал,
ме блъска ядно във потока
от пепел, горест и печал.

Лъчи от тъй далечни спомени,
измамена от твоите очи
поливат с ярост нервите оголени...
сама съм тази нощ... Сърце, кърви!

Викът на болка ме раздира,
а теб те няма и боли...
Шега ли си, дали да търся?
Миг, вечност за да те намеря...
и истински ли си, или не си?

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??