30 ene 2005, 23:12

Ти....

  Poesía
1.5K 0 0

Преди да се запозная с теб аз бях нищо,
но сега не е така.
Имам чувство, че летя когато съм със теб,
че по щастлив аз немога да бъда когато ми се усмихнеш.
Няма по щастлив от мен на света когато съм със теб.

Когато сме прегърнати, не искам да те пускам,
защото ще отлетиш, като птичка пусната от кафез.
Когато сме прегънати времето за мен спира.

Не мога да забравя аз твоята неземно красива усмивка.
Когато си усмихната, светът става по - красив,
защото още един ангел се усмихва.

Навън виелици бушуват диви,
сняг на парцали вали,
кучета от студ вият,
а аз с лекота се боря с бурята дива,
и споменът за теб ме топли,
защото с нетърпение очаквам момента когато,
ние пак ще се видим.

Вече незнам какво искам аз сега.
Искам винаги да съм с теб но не мога,
искам да не се виждаме повече
защото ще трябва да се разделяме.
Всеки път ми става все по - трудно да се разделям с теб.
Не мога вече да бъда далеч от теб,
защото сърцето ми плаче и вика твоето име.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванката Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...