30 ene 2005, 23:12

Ти.... 

  Poesía
1212 0 0

Преди да се запозная с теб аз бях нищо,
но сега не е така.
Имам чувство, че летя когато съм със теб,
че по щастлив аз немога да бъда когато ми се усмихнеш.
Няма по щастлив от мен на света когато съм със теб.

Когато сме прегърнати, не искам да те пускам,
защото ще отлетиш, като птичка пусната от кафез.
Когато сме прегънати времето за мен спира.

Не мога да забравя аз твоята неземно красива усмивка.
Когато си усмихната, светът става по - красив,
защото още един ангел се усмихва.

Навън виелици бушуват диви,
сняг на парцали вали,
кучета от студ вият,
а аз с лекота се боря с бурята дива,
и споменът за теб ме топли,
защото с нетърпение очаквам момента когато,
ние пак ще се видим.

Вече незнам какво искам аз сега.
Искам винаги да съм с теб но не мога,
искам да не се виждаме повече
защото ще трябва да се разделяме.
Всеки път ми става все по - трудно да се разделям с теб.
Не мога вече да бъда далеч от теб,
защото сърцето ми плаче и вика твоето име.

© Ванката Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??