30 янв. 2005 г., 23:12

Ти....

1.5K 0 0

Преди да се запозная с теб аз бях нищо,
но сега не е така.
Имам чувство, че летя когато съм със теб,
че по щастлив аз немога да бъда когато ми се усмихнеш.
Няма по щастлив от мен на света когато съм със теб.

Когато сме прегърнати, не искам да те пускам,
защото ще отлетиш, като птичка пусната от кафез.
Когато сме прегънати времето за мен спира.

Не мога да забравя аз твоята неземно красива усмивка.
Когато си усмихната, светът става по - красив,
защото още един ангел се усмихва.

Навън виелици бушуват диви,
сняг на парцали вали,
кучета от студ вият,
а аз с лекота се боря с бурята дива,
и споменът за теб ме топли,
защото с нетърпение очаквам момента когато,
ние пак ще се видим.

Вече незнам какво искам аз сега.
Искам винаги да съм с теб но не мога,
искам да не се виждаме повече
защото ще трябва да се разделяме.
Всеки път ми става все по - трудно да се разделям с теб.
Не мога вече да бъда далеч от теб,
защото сърцето ми плаче и вика твоето име.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванката Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...