Jan 30, 2005, 11:12 PM

Ти....

  Poetry
1.5K 0 0

Преди да се запозная с теб аз бях нищо,
но сега не е така.
Имам чувство, че летя когато съм със теб,
че по щастлив аз немога да бъда когато ми се усмихнеш.
Няма по щастлив от мен на света когато съм със теб.

Когато сме прегърнати, не искам да те пускам,
защото ще отлетиш, като птичка пусната от кафез.
Когато сме прегънати времето за мен спира.

Не мога да забравя аз твоята неземно красива усмивка.
Когато си усмихната, светът става по - красив,
защото още един ангел се усмихва.

Навън виелици бушуват диви,
сняг на парцали вали,
кучета от студ вият,
а аз с лекота се боря с бурята дива,
и споменът за теб ме топли,
защото с нетърпение очаквам момента когато,
ние пак ще се видим.

Вече незнам какво искам аз сега.
Искам винаги да съм с теб но не мога,
искам да не се виждаме повече
защото ще трябва да се разделяме.
Всеки път ми става все по - трудно да се разделям с теб.
Не мога вече да бъда далеч от теб,
защото сърцето ми плаче и вика твоето име.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванката All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...