Jan 30, 2005, 11:12 PM

Ти....

  Poetry
1.5K 0 0

Преди да се запозная с теб аз бях нищо,
но сега не е така.
Имам чувство, че летя когато съм със теб,
че по щастлив аз немога да бъда когато ми се усмихнеш.
Няма по щастлив от мен на света когато съм със теб.

Когато сме прегърнати, не искам да те пускам,
защото ще отлетиш, като птичка пусната от кафез.
Когато сме прегънати времето за мен спира.

Не мога да забравя аз твоята неземно красива усмивка.
Когато си усмихната, светът става по - красив,
защото още един ангел се усмихва.

Навън виелици бушуват диви,
сняг на парцали вали,
кучета от студ вият,
а аз с лекота се боря с бурята дива,
и споменът за теб ме топли,
защото с нетърпение очаквам момента когато,
ние пак ще се видим.

Вече незнам какво искам аз сега.
Искам винаги да съм с теб но не мога,
искам да не се виждаме повече
защото ще трябва да се разделяме.
Всеки път ми става все по - трудно да се разделям с теб.
Не мога вече да бъда далеч от теб,
защото сърцето ми плаче и вика твоето име.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванката All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...