23 nov 2008, 1:38

ти 

  Poesía
513 0 1

думите са глухи

устните шептят

преплетени ръце

чертаят път

изпълнен с уханието на пролет

вдъхваща светлината на деня

а един пейзаж далечен

задъхано отброява дните без теб

и един град лунен

оставя след себе си

самотата на откъслечните думи

къпещи се в монолога на съня

и бутащи ме към пропаст

прераждаща в мене

всяка частица любов за тебе... към тебе

 

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??