23 нояб. 2008 г., 01:38

ти 

  Поэзия
514 0 1

думите са глухи

устните шептят

преплетени ръце

чертаят път

изпълнен с уханието на пролет

вдъхваща светлината на деня

а един пейзаж далечен

задъхано отброява дните без теб

и един град лунен

оставя след себе си

самотата на откъслечните думи

къпещи се в монолога на съня

и бутащи ме към пропаст

прераждаща в мене

всяка частица любов за тебе... към тебе

 

© Гергана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??