23 нояб. 2008 г., 01:38

ти 

  Поэзия
575 0 1
думите са глухи
устните шептят
преплетени ръце
чертаят път
изпълнен с уханието на пролет
вдъхваща светлината на деня
а един пейзаж далечен
задъхано отброява дните без теб
и един град лунен
оставя след себе си
самотата на откъслечните думи
къпещи се в монолога на съня ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Все права защищены

Предложения
: ??:??