23.11.2008 г., 1:38 ч.

ти 

  Поезия
512 0 1

думите са глухи

устните шептят

преплетени ръце

чертаят път

изпълнен с уханието на пролет

вдъхваща светлината на деня

а един пейзаж далечен

задъхано отброява дните без теб

и един град лунен

оставя след себе си

самотата на откъслечните думи

къпещи се в монолога на съня

и бутащи ме към пропаст

прераждаща в мене

всяка частица любов за тебе... към тебе

 

© Гергана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??