23.11.2008 г., 1:38 ч.

ти 

  Поезия
577 0 1
думите са глухи
устните шептят
преплетени ръце
чертаят път
изпълнен с уханието на пролет
вдъхваща светлината на деня
а един пейзаж далечен
задъхано отброява дните без теб
и един град лунен
оставя след себе си
самотата на откъслечните думи
къпещи се в монолога на съня ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Предложения
: ??:??