ти
656
0
1
думите са глухи
устните шептят
преплетени ръце
чертаят път
изпълнен с уханието на пролет
вдъхваща светлината на деня
а един пейзаж далечен
задъхано отброява дните без теб
и един град лунен
оставя след себе си
самотата на откъслечните думи
къпещи се в монолога на съня
и бутащи ме към пропаст
прераждаща в мене
всяка частица любов за тебе... към тебе
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Всички права запазени
