lamfear (Гергана)
13

Nov 23, 2008, 1:38 AM

ти

Poetry

657 0 1

думите са глухи

устните шептят

преплетени ръце

чертаят път

изпълнен с уханието на пролет

вдъхваща светлината на деня

а един пейзаж далечен

задъхано отброява дните без теб

и един град лунен

оставя след себе си

самотата на откъслечните думи

къпещи се в монолога на съня

и бутащи ме към пропаст

прераждаща в мене

всяка частица любов за тебе... към тебе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0