Ти си...ти!

Това си ти!

Едно обикновено, но необикновено ти!

Твоята усмивка е слънчев лъч,

докосващ ме през облаци от прах.

Ти си огъня в душата ми!

Твоите очи са две звезди,

отвеждащи ме от самотен мрак.

Ти си вятъра в косите ми!

Твоите ръце са като река,

обръщащи ме в своята хладка топлота.

Ти си извора удавящ тъгата ми!

Твоите нозе са корените,

които хранят семейния ни уют.

Ти си малката искрица убиваща самотата ми!

Твоята душа е моята мечта

за детски смях и игра.

Ти си стръкчето трева

сред пустинна тишина.

Ти си... нещото...

Ти си... специалната...

Ти си... ти!

Това си ти!

Едно обикновено, но необикновено ти!