Ти си...ти!
Това си ти!
Едно обикновено, но необикновено ти!
Твоята усмивка е слънчев лъч,
докосващ ме през облаци от прах.
Ти си огъня в душата ми!
Твоите очи са две звезди,
отвеждащи ме от самотен мрак.
Ти си вятъра в косите ми!
Твоите ръце са като река,
обръщащи ме в своята хладка топлота.
Ти си извора удавящ тъгата ми!
Твоите нозе са корените,
които хранят семейния ни уют.
Ти си малката искрица убиваща самотата ми!
Твоята душа е моята мечта
за детски смях и игра.
Ти си стръкчето трева
сред пустинна тишина.
Ти си... нещото...
Ти си... специалната...
Ти си... ти!
Това си ти!
Едно обикновено, но необикновено ти!
© Калоян Патерков All rights reserved.