17.10.2013 г., 11:41

Ти

800 0 1

Ти си...ти!

Това си ти!

Едно обикновено, но необикновено ти!

 

Твоята усмивка е слънчев лъч,

докосващ ме през облаци от прах.

 

Ти си огъня в душата ми!

 

Твоите очи са две звезди,

отвеждащи ме от самотен мрак.

 

Ти си вятъра в косите ми!

 

Твоите ръце са като река,

обръщащи ме в своята хладка топлота.

 

Ти си извора удавящ тъгата ми!

 

Твоите нозе са корените,

които хранят семейния ни уют.

 

Ти си малката искрица убиваща самотата ми!



Твоята душа е моята мечта

за детски смях и игра.

Ти си стръкчето трева

сред пустинна тишина.

 

Ти си... нещото...

Ти си... специалната...

Ти си... ти!


Това си ти!

Едно обикновено, но необикновено ти!

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Патерков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....