Ти

Ти не виждаш сълзите ми, зная,

не усещаш и болката в мен!

Сам седя в опустялата стая

с тишината и в днешния ден.

Чакам пътната порта да тропне,

стъпки плахи да чуя отвън.

Глас познат и смехът ти да звънне,

ала тихо е като насън.

Само спомени парещи идват

и безмилостно, някак така,

безпощадно със своите пръсти

стягат примката в мойта душа.

Ти не виждаш сълзите ми, зная,

вече слепи са твойте очи.

И в гърдите ти вече не зная

топла плът или камък тупти!