Ти
1K
0
0
Ти
Ти не виждаш сълзите ми, зная,
не усещаш и болката в мен!
Сам седя в опустялата стая
с тишината и в днешния ден.
Чакам пътната порта да тропне,
стъпки плахи да чуя отвън.
Глас познат и смехът ти да звънне,
ала тихо е като насън.
Само спомени парещи идват
и безмилостно, някак така,
безпощадно със своите пръсти
стягат примката в мойта душа.
Ти не виждаш сълзите ми, зная,
вече слепи са твойте очи.
И в гърдите ти вече не зная
топла плът или камък тупти!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кирил Петров Todos los derechos reservados
