Ти
1K
0
0
Ти
Ти не виждаш сълзите ми, зная,
не усещаш и болката в мен!
Сам седя в опустялата стая
с тишината и в днешния ден.
Чакам пътната порта да тропне,
стъпки плахи да чуя отвън.
Глас познат и смехът ти да звънне,
ала тихо е като насън.
Само спомени парещи идват
и безмилостно, някак така,
безпощадно със своите пръсти
стягат примката в мойта душа.
Ти не виждаш сълзите ми, зная,
вече слепи са твойте очи.
И в гърдите ти вече не зная
топла плът или камък тупти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Петров Всички права запазени
