Dec 8, 2011, 7:58 PM

Ти 

  Poetry » Love
802 0 0

Ти


Ти не виждаш сълзите ми, зная,

не усещаш и болката в мен!

Сам седя в опустялата стая

с тишината и в днешния ден.


Чакам пътната порта да тропне,

стъпки плахи да чуя отвън.

Глас познат и смехът ти да звънне,

ала тихо е като насън.


Само спомени парещи идват

и безмилостно, някак така,

безпощадно със своите пръсти

стягат примката в мойта душа.


Ти не виждаш сълзите ми, зная,

вече слепи са твойте очи.

И в гърдите ти вече не зная

топла плът или камък тупти!

© Кирил Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??