21 sept 2010, 13:56

Ти

  Poesía
726 0 6

Ти  

 

Не, не вярвам, че тебе те няма!

Ти си винаги близо до мен,

и подпряна на твоето рамо,

аз вървя през тревожния ден.

 

Ти живееш във всяка искрица

на безкрайното звездно небе,

на добрия приятел в очите,

и в туптежа на мойто сърце.

 

И в съня ми се спускаш отгоре,

щом самотна почувствам се аз,

за мечтите си с теб си говоря

и се смея за нещо на глас…

 

Ще си с мене, дордето съм жива

в този свят безпощадно суров,

ще ме пази от обич лъжлива

само твоята вечна любов!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...