21.09.2010 г., 13:56

Ти

727 0 6

Ти  

 

Не, не вярвам, че тебе те няма!

Ти си винаги близо до мен,

и подпряна на твоето рамо,

аз вървя през тревожния ден.

 

Ти живееш във всяка искрица

на безкрайното звездно небе,

на добрия приятел в очите,

и в туптежа на мойто сърце.

 

И в съня ми се спускаш отгоре,

щом самотна почувствам се аз,

за мечтите си с теб си говоря

и се смея за нещо на глас…

 

Ще си с мене, дордето съм жива

в този свят безпощадно суров,

ще ме пази от обич лъжлива

само твоята вечна любов!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...