21 сент. 2010 г., 13:56

Ти

731 0 6

Ти  

 

Не, не вярвам, че тебе те няма!

Ти си винаги близо до мен,

и подпряна на твоето рамо,

аз вървя през тревожния ден.

 

Ти живееш във всяка искрица

на безкрайното звездно небе,

на добрия приятел в очите,

и в туптежа на мойто сърце.

 

И в съня ми се спускаш отгоре,

щом самотна почувствам се аз,

за мечтите си с теб си говоря

и се смея за нещо на глас…

 

Ще си с мене, дордето съм жива

в този свят безпощадно суров,

ще ме пази от обич лъжлива

само твоята вечна любов!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...