21 сент. 2010 г., 13:56

Ти

728 0 6

Ти  

 

Не, не вярвам, че тебе те няма!

Ти си винаги близо до мен,

и подпряна на твоето рамо,

аз вървя през тревожния ден.

 

Ти живееш във всяка искрица

на безкрайното звездно небе,

на добрия приятел в очите,

и в туптежа на мойто сърце.

 

И в съня ми се спускаш отгоре,

щом самотна почувствам се аз,

за мечтите си с теб си говоря

и се смея за нещо на глас…

 

Ще си с мене, дордето съм жива

в този свят безпощадно суров,

ще ме пази от обич лъжлива

само твоята вечна любов!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...