blackdahlia (Далия)
12 264
5 nov 2012, 15:37

Ти 

  Poesía » De amor
1096 0 8

Ти

 

 

 

Луна. Небе. Звезди.

Безкрайна земна шир.

А някъде съм аз, и някъде си ти...

Далече някъде един от друг.

 

 

Ти си сам и вървиш срещу вятъра.

Без да знаеш къде, без посока.

Аз съм там, върху камъка,

стиснала цвете в ръка

и те чакам.

 

Колко години ще минат?

Колко цветя ще откъснеш за мен

и ще ги хвърлиш увяхнали?

Колко път ще изминеш, брулен от вятъра?

Косите ти ще побелеят,

коварният живот и теб не ще пожали.

 

Очите ти ще ослепеят от взирането  в мрака.

Но ти не спирай, аз съм близо,

аз те чакам!

Все сама на онзи камък.

Спомняш ли си - с цветето,

с цветето, което пазих цял живот за теб.

© Далия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??